Българският лекар

Работя вече 18 години в областта на ушно-носно-гърлените болести. Илюзиите, с които влязох в попрището на медицината полека-лека си отиват. Все пак, не се сещам за колега, който да е влязъл в университета с намерение да измъчва пациентите си или да стане богат. В практиката си, разбира се, се срещнах със случаи, за които това обяснение обаче е най-правилно. Не мога да си отговоря защо?
Естествено съм съпричастен когато разкарват като мечка някой мой колега, заловен за малка сума пари. Гръмват медиите, защото ние сме най-удобната жертва! Нямаме пари за скъпи адвокати, да раздрусаме най-вече Нова телевия, няма да пратим подходящи хора за коригиране на мнението...
Другото, което ме учудва е фабриката за мечти, която се завърта при видимо нелечими заболявания. Хората не са длъжни да знаят, но в повечето случаи поддържането на малкия успех изисква и много средства и богата социална система. Иначе, все едно е да подариш мерцедес на някой гол циганин. След бурната радост ще дойде изтрезвяването от скъпата поддръжка. Ще кажете-ама живота няма цена. Не, телевизиите не дават как цели фамилии се затриват финансово да отгледат такива деца, а само те ли имат право да живеят????

Все пак, въпроса който поставям е -защо българина събира мило и драго за да прати някое дете в чужбина за лечение и защо разкъсва лекаря си и публично го унижава за 20-50 лв?